Как оценявате влиянието на големите пожари върху риска от наводнения? Всичко

 

Как оценявате въздействието на огромните пожари върху риска от наводнения?

 

Всичко е взаимосвързано. Когато горите изчезнат, почвата се оголва и губи способността си да задържа вода. Това води до ерозия и усилва риска от наводнения. Парадоксално, само че сушата постоянно предшества наводненията. Климатичните модели се трансформират – имаме дълги интервали на засушаване, последвани от интензивни превалявания, които преди 30–40 години не причиняваха такива вреди. Урбанизацията, изсичането на горите и неналичието на стабилно градско обмисляне способстват за невъзможността да се оправим с прииждащите води.

 

Може ли пермакултурният метод да помогне за възобновяване на такива терени?

Това е една от нашите съществени задачи – да сътворяваме устойчиви дизайни за градове, села и общности. Природата работи като гъба – тя съхранява и забавя водата. Нашите покриви, улици и канализации обаче са проектирани да се отърват от нея. Трябва да променим този модел. В градовете можем да използваме канализационните води за напояване на паркове и горски пояси, да сътворяваме езера, които да служат като буфери при рискови климатични събития.

 

Има ли съответни техники, които задържат вода и защищават обитаемоте места?

Да – да вземем за пример хюгелбеди (Hugelkultur Beds). Това са диги от дървесина, покрити с пръст, които работят като гъби за задържане на вода. Те могат да се употребяват в просеки, прочистени от шубраци и дървета, с цел да се основат защитни пояси против огън и да се подхранват подпочвените води. Осъзнатото ръководство на водата и разбирането на естествените стихии са основни.

 

Съществуват ли устойчиви аграрни практики, които понижават рисковите прояви на времето?

Пермакултурата е етическа дизайнерска просвета. Всеки детайл в дизайна би трябвало да има повече от една функционалност – да вземем за пример оградата да стопира хора, животни и вятър по едно и също време. Така се основава резистентност. Въпреки това, пермакултурата не може да направи устойчиви мегаполисите. Решението е в по-малки, самодостатъчни местообитания.

Каква е повода за безводието, на което сме очевидци?

Причината е етическа. Имаме над 60% загуба на вода по тръбопроводите, противозаконни включвания към мрежата, нечисти реки. Това не са единствено механически проблеми – те са свързани с липса на осъзнатост. Примерите от Африка и Близкия изток демонстрират, че безводието води до обществени и политически произшествия – като възхода на Боко Харам или спора в Сирия след четиригодишна суша.

Ще се оправи ли страната с безводието?

Не мога да оценя потенциала на ръководещите, само че виждам, че системата се управлява от персонална полза и шуробаджанащина. Докато това са водещите етики, няма да има устойчиви решения. Обществото ни е насочено към спортен модел и егоцентризъм, а не към взаимоотношение и взаимопомощ.

 

Какво бихте предложили на страната и жителите още тази есен?

Да се създадат канавки, които да поемат рискови количества вода, да се залесят дървета към реките, да се приключи изсичането в планините. Примерът с Йелоустоун демонстрира какъв брой е значимо биоразнообразието – когато избиха вълците, реките пресъхнаха. Всичко е обвързвано. Трябва да мислим редовно и да действаме превантивно.

 

Трябва ли специалист по пермакултура да взе участие в Координационния център за битка с безводието?

 

Да, тъй като рисковите условия ще го наложат. Обществото ни наподобява на човек, болен от рак – предупреждаван, само че игнориращ признаците. Едва когато заболяването настъпи, стартира смяната. Така е и с водата – казусът към този момент е тук, и обществото стартира да се разсънва. Но очевидно се учим, когато страдаме.

 

Интервю на Констанца Илиева